Татул - далечен изглед

Стълбището към кулата

Татул пази гроба на Орфей

Светилището е почитано чак до края на средновековието

Каменно село се е притаило в Родопите. Странно е не само името му - Татул. Погледът на туриста се изненадва от градежа на повечето съвременни постройки. Веднага прави впечатление, че техните основи са от добре издялани каменни блокове - очевидно дело на древни майстори. Явно, че местните хора открай време са ползвали готовия строителен материал на съществувалите на това място още от хилядолетия сгради. Археологическите разкопки, провеждани от екипа на проф. Николай Овчаров, "завъртяха" името на селото в медиите и го направиха известно в цяла България.

През археологически сезон 2004 при село Татул бе разкрит каменен храм, разказва Даниела Коджаманова, археолог от Историческия музей в Кърджали и дясна ръка на проф. Овчаров. Паметникът е наземен, с правоъгълна форма, изграден от много старателно обработени каменни блокове без спойка. Размерите му са 7 на 6,80 метра. Запазената височина е до 3,20-3,50 метра. Дебелината на зидовете е 1,20 м. Построяването на храма се отнася към края на IV началото на III век пр. Хр. Подът и стените са били измазани старателно със сравнително фина мазилка в бледорозов цвят.

Това е грандиозен храм, почитан в рамките на 700-800 години, категоричен е проф. Овчаров. Ситуацията показва, че входът е бил от север, продължава Коджаманова. Източната стена на храма е част от конструкция на тържествено стълбище, водещо към основата на скален венец, към пирамида с гробници. В центъра се е издигал глинен олтар. По западната фасада на храма тръгва крепидата - оградна стена на свещеното място, която затваря свещеното пространство - теменос.

Скалният паметник край село Татул за първи път е описан от краеведа Никола Иванов в началото на 30-те години на миналия век. През 70-те години проф. Иван Венедиков прави подробно описание на паметника и изказва хипотезата, че това е или мавзолей на виден тракийски аристократ, или гробница, свързана с митичния Орфей. По мнението на специалистите храмът е направен неслучайно на високия връх. Целта е била да се вижда отдалеч и да привлича простосмъртните за почит към погребания там цар, който според вярванията на траките трябвало да е между земята и небето.

Открита керамика от медно-каменната епоха сочи, че животът на паметника е започнал в ранен исторически период. Вероятно заради факта, че мястото се е утвърдило като свещено, то е било непрекъснато обитавано чак до средновековието. А досегашните находки дават основание да се твърди, че светилището при Татул и Перперикон е част от една и съща древна култура.

Експедицията през 2004 г. се е натъкнала на три гроба от средновековния некропол. В единия е била положена млада жена. Върху всяка от ръцете й са били подредени по три бронзови гривни. Друга от интересните находки е фрагмент от глинена пластика, върху която се виждат част от бръшлянов венец и кичури коса. Иконографски фрагментът се свързва с бог Дионис.