Орловите скали

В скалите има издълбани 97 ниши

Тракийското светилище се намира на около 3 км. Южно от Ардино. Този паметник на древнотракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока - 30 метра, от север и юг - около 25 метра, от изток - 10-12 м.

На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка повече от 100 скални ниши (по настоящем са 97, другите три са вече раэрушени) - некрополи с трапецовидна форма. Размерите на две от тях са:

I - височина - 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край - 20 см., а в дълбочина навътре - 34 см.

II - височина - 65 см, ширина в основата - 25 см, ширина горе - 19 см, дълбочина - 30 см.

Най-много ниши - 55 се намират на западната страна. Пет-шест от тях са разрушени от атмосферните условия, а може би не са довършени. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени.

При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Древният каменоделец е използвал всяко удобно гладко място за да направи единични или група отвори в меката вулканична скала. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни.

Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера.То е имало култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите,че това светилище датира от V, IV в. преди новата ера.

Според професор Георги Михайлов тракийското светилище датира от 1-вото хил. преди новата ера и има култово предназначение. Той твърди, че траките изграждали своите светилища предимно на места, отличаващи се с приридни особености, в които те виждали проява на божествена сила.

Вътрешните страни на много от глинените парчета, намерени около Орловите скали са обгорени. Този факт е в подкрепа на предположението, че в тези съдове траките наливали горивна течност, запалвали я и ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред правели при особено тържествени случаи, примерно преди и след завършване на война и др.

Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.

Подобни скални паметници - Безводно, Три могили, Мезет, Татул, но най-много ниши има тук. Светилището е обявено за паметник на културата.

Обявено за историческо място в природна забележителност със заповед №345/17.05.1979 год. на председателя на Комитета по опазване на природната среда, заведено под № 787 в Държавния регистър на защитените територии и Заповед № РД 552/07.05.2003 год. На МДСВ, ЗМ № 292.