От Беломорието камиларите са доставяли стоката си през Кърджали до Хасково, откъдето тя е достигала до всяка точка в Източна Европа

Егри дере - Кърджа Али

Възрастните ардинци и кърджалийци помнят, че в миналото местните търговци с камили са докарвали стоката си чак от Гърция и Турция.

Камиларството е било професия на тракийци, живеещи в Беломорието. Животните ги използвали за превоз на хора и стоки на далечни разстояния. След принудителното напускане на родните си места, бежанци пристигат в България, натоварили багажа си на камили. Прочути камилари от Еникьой, се заселват предимно в Тополовград. Част от тях се презаселват през 1924 год. в Кърджали. Всеки от тях притежавал от 5 до 10 камили.

По това време Кърджали е имал шосейна връзка с Хасково. Търговци на едро са доставяли стока с камиони, а след това са наемали камиларите за превоз за пренасянето й до всяко населено място в Източните Родопи. Тютюнотърговци са използвали обратния път за изкупения от населението тютюн.

Товарът е бил превързван на специални самари, а общото тегло, което може да носи едно добре гледано животно, е стигало 200-250 кг. Средната продължителност на живота й бил около 40 години. Камилата се оказала удобно транспортно средство за тесните и стръмни пътеки.

През 20 и 30 години на “товарната пиаца” в Кърджали са се събирали по 150-200 камили. Рано сутринта керваните са потегляли към районите на Крумовград, Бенковски, Фотиново, Чакаларово, дори са стигали до Златоград. На мястото на сегашия окръжен дом на културата се е намирала „централната автостоянка”.

Строителството на пътища и въвеждането на техника с “десетки конски сили” изяжда хляба на деведжиите (камиларите). Те са принудили да върнат животните в Тополовград, където камиларството просъществувало по-дълго. Последният керван от камили в Кърджали е бил през 1947 година.